Aнасонови напитки
От производствена гледна точка, анасоновите напитки са два вида. Двойно дестилирани напитки, в които при втората дестилация се добавят семена на анасон (направени предимно от грозде или други плодове). Представители на тази група са арабския арак, турската ракъ, не толкова популярното извън Гърция ципуро и българската анасонлийка. Другата група напитки са еднократно дестилирани като към чистия алкохол (с различен растителен произход) се добавя анетол, основното масло на анасона. Характерно е, че при тяхното производство отсъства процеса ферментация. В тази група са средиземноморските анасонови напитки (пастис, самбука), в които влиза и гръцкото узо. По отношение на анасоновия вкус и аромат, основната разлика между двете групи напитки е, че в първата освен анетола в напитката присъстват и останалите масла и аромати, които се съдържат в семената на анасона.
- На изток:
В семейството на източните анасонови напитки най-популярни са арак, характерен за арабските страни (Сирия, Ливан, Палестина, Ирак, Йордания и Египет); раки или ракъ, популярна в Турция и узо – в Гърция. Тези анасонови напитки обикновено се консумират разредени. Разреждането с вода прави безцветния алкохол млечно бял. Промяната на цвета се дължи на анетола, основното масло на анасона, който е разтворим в алкохол, но не и във вода. Прибавянето на вода предизвиква образуването на емулсия, чиито малки капчици разсейват светлината и правят течността непрозрачна. Арак и раки често се смесват също така с чай или плодов сок.
- На запад:
Семейството на западните анасонови напитки е изключително разнообразно – абсент, от района на френско-швейцарската граница, анис и ойен – популярни в Испания; пастис, популярен във Франция, самбука и анесон, популярни в Италия, анисет – практически в цяла Европа. Всички те, с изключение на абсента, са ликьори (т.е. имат добавена захар) и се консумират силно разредени и без храна като аперитив или диджестив.
- На юг:
В южното семейство на анасоновите напитки са узо и ципуро – две от гръцките национални напитки. Историята на узото се губи във вековете и може би има общо с производството на Tsipouro (вид ракия), правена от монасите на Атон. Производството на узо започва масово с гръцката независимост на остров Лесбос, който се смята за родното място на напитката, а днес е основен производител на узо. През 1932 г. за дестилацията на узо започват да се използват медни казани. В някои видове узо се добавят и звездовиден анасон, кориандър, карамфил, канела. Подправките са тайна, защото те придават характерния аромат и привкус на различните марки узо. При производството се използва мая за узо (μαγιά ούζου), която се смесва с 96˚ етилов алкохол. Може да се добави и захар и се разрежда с вода, за се получи около 40˚ напитка. В най-добрите видове узо маята се разрежда с вода, ако е необходимо се добавя захар, но не се добавя допълнително етилов алкохол.
При производството на узо няма процес на ферментация и повторна дестилация за разлика от ципурото. Ципурото е гроздов дестилат, който много прилича на ракията, характерен за регионите Тесалия, Епир, Македония и остров Крит. Ципурото обикновено е 45˚. Не всяко ципуро е с анасон. Ципуро с аромат на анасон (по-малко разпространеният вариант) се произвежда предимно в централна Македония, Халкидики и Тесалия.
