Загорка АД
История на „Загорка“ АД
През 1902 г. завършилият медицина в Прага д-р Константин Кожухаров се завръща в гр. Стара Загора и заедно със свои съграждани решава да построи пивоварна фабрика в родния си град. В новото предприятие се влагат капитали на местното Кредитно акционерно дружество „Бъдащност“. То е основано през 1886 г. като Старозагорско икономическо търговско акционерно дружество „Бъдъщност“ с основен капитал 500 000 лева. С 2/3 от капиталите си дружеството извършва банкови и финансови операции, а останалите влага в търговски и индустриални начинания. През 1896 г. се трансформира в Търговско акционерно дружество, започва и изплащането на дивиденти. Дружеството става основен акционер на новата пивоварна фабрика „Бъдащност“. В нея са вложени 800 000 лева, машините са доставени от Чехия и Германия. Привлечени са специалисти пивовари от чужбина. Във фабриката работят 25-28 души при 12 часов работен ден. Предприятието се насърчава от държавата. През 1907 година на Лондонското изложение продукцията на пивоварната „Бъдащност“ получава първа награда. [1]
Пивоварната фабрика носи името „Бъдащност“, но старозагорци я наричат „Бирарията“. Предприятието първоначално преуспява с паричната подкрепа на основния си акционер, но само няколко години по-късно се сблъсква със сериозни трудности. На 8 юли 1907 г. работниците в пивоварната фабрика „Бъдащност“ обявяват стачка. Причините са тежките условия на труда и ниските заплати. [2]Пласментът на пивото среща затруднения, тъй като пивото тогава все още не е популярна напитка. Прави се опит за износ на продукцията в Истанбул, но поради липса на хладилни вагони, пласментът в чужбина се проваля. Липсват подготвени българи технолози, което налага да се ангажират чужденци от Чехия и Германия, което струва скъпо на предприятието. Главният кредитор – банка „Бъдащност“ също изпада във финансови затруднения. пивоварната фабрика спира разплащанията си и е обявена в несъстоятелност. Управлението е предадено на назначен от съда синдик – старозагорския адвокат Хараламби Недялков. Няколко години фабриката бездейства.[3]
През 1918 г., след края на Първата световна война други предприемчиви старозагорци – братя Златеви решават да възстановят пивоварната фабрика. Те създават акционерно дружество „Тракия“, в което освен граждани на Стара Загора се включват и акционери от други градове. Акционерното дружество изкупува от синдика всички сгради, машини и инсталации и започва възстановяването на пивоварната, която започва производство през 1921 г. Бирата произведена от „Тракия“ АД е висококачествена и се продава успешно в цяла Южна България. Предприятието има свои представителства в Ямбол, Бургас, Карнобат, Айтос, Елхово, Сливен, Хасково, Кърджали, Пловдив и Пазарджик. Значителни количества се пласират в Пещера, Якоруда, Банско и целия пирински край.[4] Старозагорското пиво е на трето място по продажби в страната след „Шуменско“ и „Прошеково пиво“.
Фабриката и околностите ѝ се превръщат в любимо място за разходка на жителите на Стара Загора. В почивните и празнични дни хората посещават новооткритите „бюфети“ и се наслаждават на старозагорското пиво. През 1927 г. фабриката се електрифицира изцяло. Осигурени са собствени изворни водоизточници. Закупуват се нови машини и инсталации.
Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство за сметка на поощряване на винарската индустрия след Първата световна война, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики. По решение на картела се затварят 12 пивоварни фабрики, сред тях и тази в Стара Загора. Затворените фабрики спират производство и част от тях продължават да функционират само като депозитни складове за продажба на пиво на останалите 6 действащи пивоварни. Създаването на картела не успява да преодолее спада и различията. През 1931 г. пивоварния картел престава да съществува.[5]
Съгласно решението на картела през 1927 г. пивоварната фабрика „Тракия“ АД преустановява производството на бира. Всички машини, съоръжения и инсталации са продадени. Сградата на малцерая се наема от военното интендантство, което я използва за склад. В разорената фабрика остава да живее само един пазач със семейството си. Сградите са запазени, а околните терени се засяват със зърнени култури. Това, което оцелява през годините, по-късно става основа за изграждането на новата пивоварна фабрика „Загорка“.[6]
